Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10 февруари 1957 г. Сградата е проектирана от арх. Александър Иванов Дубовик. Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, продължител на значителни културни традиции. И днес като водещ културен институт участва активно в духовния живот на гр. Перник. През 1982 г. Дворецът е награден с орден “Кирил и Методий”- І степен. Нов етап в неговото развитие е 2000 г., когато творчески и административно той прераства в Общински комплекс Дворец на културата: институция, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности. Дарованието на музиканти, художници, поети, писатели, певци, танцьори и артисти се разгръща в професионални и самодейни форми. Гости и събеседници на перничани в рубриката “Автограф за Перник” са били видни национални интелектуалци като: Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Тончо Жечев, Антон Дончев, Дончо Цончев, Павел Матев, Любомир Левчев, Георги Константинов, Гена Димитрова, Людмила Чешмеджиева, Тончо Русев, Божидар Димитров, Андрей Пантев, Петко Йотов, Елена Йончева, Велислава Дърева и др. Много характерно за институцията е редовното представяне на книги от млади пернишки таланти и от утвърдени национални автори. Професионален духов оркестър: през 1902 г. “Мини Перник” създават първия граждански духов оркестър в България. Чешки и български капелмайстори изграждат този уникален за времето си състав, който става основа за музикалната традиция на миньорския град. В по-ново време, от 1965 г. той преминава към Двореца на културата. Характерно за репертоара на Духовия оркестър е жанровото разнообразие: от една страна той включва инструментални и класически пиеси на български и световни автори или аранжиран фолклор и пиеси от съвременни наши композитори, от друга -известни пиеси от мюзикъли и оперети, произведения за смесен хор и духов оркестър, до съвременен джаз и рокмузика. Оркестърът е носител на Златната лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и на други национални и международни отличия. Много български музиканти имат принос за успехите на оркестъра. Днес негов диригент е доц. Христо Тонев. Камерен оркестър “Орфей” - създаден от общината на гр. Перник през 1975 година. От следващата година след успешното му участие в международния конкурс за оркестри на името на Херберт Фон Караян в Западен Берлин, оркестърът се вписва трайно в музикалния календар на града, региона и страната. Репертоарът му, който постоянно се обогатява, обхваща почти всички значими произведения за такъв състав от времето на музикалния барок до нашето съвремие. Камерен оркестър “Орфей” е партньор на много именити български солисти и по традиция подкрепя младите музикални дарования. Народен оркестър - съществува от 1959 г. В състава влизат типичните за българския фолклор инструменти: кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан. В оркестъра са свирили големите майстори кавалджията Цветко Благоев и гъдуларят Атанас Вълчев. Разнообразният репертоар, характерното звучене и граовските интерпретации създават специфичния облик на оркестъра. Има множество участия по сцените на региона, страната и чужбина. Носител е на престижни награди от републикански и международни фестивали. Диригент на оркестъра е гайдарят Венцислав Андонов. Ансамбъл за народни песни и танци “Граовска младост” - създаден през 1959 г. Има участия в редица републикански конкурси и фестивали. Многократен носител на златни и сребърни медали на националните прегледи на художествената самодейност и на първи награди от световни конкурси и фестивали. Изнасяли са концерти в Италия, Франция, Унгария, Белгия, Германия, Полша, Югословия, Русия, Турция,Канада. В Португалия са отличени с “Диплом на честта” и златен медал. Програмата на Ансамбъла е многообразна и включва песни и танци от различни етнографски области, като основен дял заемат игривите хора и песни от шопския регион. Изключителното разнообразие на българските фолклорни ритми, завладяващите изпълнения, колорита на костюмите, богатият регистър на самобитните гласове сътворяват атрактивната му визия. Към Ансамбъла е създадена през 1995 година Детско–юношеска формация за народни песни и танци с хореограф Тодор Тодоров, която наброява над 80 деца.През 1996 г. печели Втора награда в Международния фолклорен фестивал “Подмосковные вечера” в гр. Електросталь, Русия. През 1999 г. е носител на първа награда на Международния детски фолклорен фестивал в гр. Искендерун, Турция. Главен художествен ръководител на Ансамбъл “Граовска младост” е Кирил Методиев, хореограф - Тодор Тодоров. Художествена галерия - Общинският комплекс „Дворец на културата“ разполага с 3 художествени зали: „Градска художествена галерия“, Галерия „Културно-информационен център“ и „Арт-салон“. „ГХГ“ е създадена през 1958 г. Разполага с фонд от 1682 броя произведения на изкуството. В него са включени творби на известните наши художници - Златю Бояджиев, Илия Петров, Александър Поплилов, Светлин Русев, Любен Гайдаров, Васка Емануилова и др. Галерия „КИЦ“ съществува от 1993 година. В нея се правят предимно индивидуални изложби на художници от Перник и гостуващи автори от страната. Галерия „Арт-салон“ е основана 1996 година. В нея се експонират индивидуални изложби, изложби на деца от школите за изобразително изкуство и тематични изложби. Универсална научна библиотека “Светослав Минков” - най-голямото документално книгохранилище, основен справочно- информационен и краеведски център на територията на региона. Фондът на библиотеката е около 280 000 библиотечни единици. Създадена е през 1955 г. като градска масова библиотека. Истинската си дейност започва със своето преместване в Двореца на културата през 1957 година. През 1983 г. е удостоена с орден “Кирил и Методии” І степен и наименувана на името на големия български писател Светослов Минков. Търпи промени и функционалната структура на библиотеката, която се утвърждава като универсална научна библиотека. Обединена школа по изкуствата - ОШИ функционира от 1954 г. като музикална школа, а през 1996 г. става обединена със създаването на класа по изобразително изкуство. В момента в школата се обучават 75 деца в класовете по пиано, акордеон, цигулка, китара, удари инструменти и изобразително изкуство. Главната цел на обучението е да съдейства за откриване на дарованията и насочване на бъдещите таланти към специализирано образование в областта на изкуствата. От тук са започнали развитието си като творци с национално и международно значение - Людмила Чешмеджиева, Юли Дамянов, Ани Тодорова, Жанет Цолова, Даниела Жеркова, Вера Михайлова и др.
Фотогалерията
