  |
| Автор |
Съобщение |
| Перник форум ~ Култура и изкуство ~ Кои сме ние? Историята на Граовци |
|
 Пуснато на:
Чет Юли 03, 2008 12:41 pm
|
|
|
Манияк
Регистриран на: 04 Май 2008
Мнения: 65
Местожителство: Мошино/София Б-19
|
|
В новата история на България често се казва, че нашия регион спада към етнографската група Шопи. Това далеч не е истината, нашия регион и заселниците по неговите земи датират много по-отдавна. Попаднах на една курсова работа в която доста пълно е събрана и ситезирана историята на Граово и Граовци. Прочетете я и се гордейте, че сте Граовци 
| Цитат: | От Витоша по-високо нема,
От Искъро по-длибоко нема,
От Граово по-убаво нема,
Ако идем на Витоша от към Перник, после се обърнем на зад, за да огледаме извървения път, пред нас ще изникне най-хубавото място на света – Граово.
Географски то се намира в Краището, в неговите западни части. На север-североизток Граово е оградено от Вискярската и Люлинската планини, на изток е Колоса Витоша, на юго-изток е Голо бърдо, от юг-югозапад “границата” маркират Черна гора (Църна гора) и Любаш. Реките Ябланица, Струма и Владайска дискретно свързват и разделят Граово от съседните му Знеполе, Краище (Трънската котловина), Мраката(Радомирската котловина) и Софийската котловина. Два са големите центрове на Граово - Брезник и Перник. Може странно да звучи – два центъра, но е така. Граовецът помни миналото и го почита, а там е славата на старата столица Брезник. След началото на 20 век блясъкът му се затъмнява и Перник става новият център на областта, така до днес.
Както вече споменах миналото е много важно за граовци, макар да не е толкова героична, както например това на Клисура, Карлово, Батак, Плевен, Търново или пък така пословично както на Габрово. Миналото на Граово е магическо, изпълнено с тайнствени легенди и предания, истина и лъжа така се преплитат, че действителното се губи някъде, незнайно къде. И все пак граовци са шопи. Шопи има на много места: в софийско “полянци”; трънско “знаполци”; пиротско и нишко “нишавци”; годечко и искретцко “планинци”; радомирско “мраканци”; дупнишко “кекавци”; кюстендилско “потурнаци”; самоковско “кусаци”; берковско “торлаци”; новоселско “шаранодрешковци”; пернишко и брезнишко “граовци”. Но истинската история на Граово започва още хилядолетия преди шопите, още от времето на неолита. Първата етническа общност, според учените, са агрианите, предполага се, че са част от тракийските племена. Доказателство за тази принадлежност са множеството тракийски гробници в пернишко и брезнишко, също остатъците от поселища край селата Прибой и Гълъбник, в южните поли на Бърдото, по Гребен в местността св. Петър при Гоз, връх св. Петър при Горна Секирна, местността Прокопие при Завала, Градището при Ноевци, на връх Любаш, на Ребърската могила.
През първите десетилетия на V век преди Христа Агрианите са присъединени към Одриската държава. В началото на следващия век пък попадат под Македонска зависимост и се предполага, че вземат дейно участие в похода на Александър Велики към Индия. Два века по-късно са покорени от римските легиони и подложени на усилена романизация, а в земите им се разгръща усилено строителство. В село Бегуновци са открити останки от римски кладенец, при село Конска от римска вила. Някои учени считат, че старите пътища също са от римско време. След разделянето на Римската империя остават в територията на Византия.
През първата половина на 7 век в земите на Граово се настаняват многочислени славянски заселници, счита се, че са част от племената на струмяните. През 816г. Граово е присъединено от Хан Омуртаг към пределите на България. Построени са множество крепости, а след покръстването започва изграждане на църкви и манастири. Някъде по това време от малко селище възниква средновековния укрепен Перник. В апокрифния разказ “Сказанието на отец Исая” се споменава и основаването на град Брезник заедно с Ниш, София и Пловдив, но историците считат това твърдение за несъстоятелно. В началото на 11 век населението на Граово оказва решителна съпротива на византийските завоеватели. В борбата срещу тях се проявява войводата Кракра, владетел на едноименната крепост край Перник и на 35 други крепости в региона. Според изследователи 13 от тях се намирали в Брезнишко. И наистина, ако се качим на Могилата над Ноевци и обърнем поглед по посока Перник, билата на почти всички възвишения са голи и до днес, сякаш там все още минава път, който свързва крепостите. Същото е положението и от Бърдото над Брезник. Така от птичи поглед тези “пътища” приличат на стрела, чийто връх е крепостта Кракра.
През 1004г. и 1016г. Василий ІІ с многобройни войски безуспешно обсажда Перник. Крепостта пада едва след гибелта на цялата Българска държава в 1018г.
През византийското владичество Граово е обект на многобройни набези от страна на нормани, узи, кумани и печенеги. Освободено е по-късно от цар Калоян и отново влиза в пределите на Българската държава. През 13 и 14 век тук кипи усилено строителство на църкви и манастири с уникална живопис. Запазени са: “Свети Петър” в Гребен; “Св. Николай” в Долни Романци; Земенската църква. Около разрушените витаят тайствени легенди. Така например в Цариград наричали местността на днешен Брезник – Седмопрестолието, имало 6 църкви и манастира Бреза манастир. Най-вероятно останките на църквите “Св. Спас“ и “Св. Петър” и оброчищата “Св. Никола”, “Св. Дух”, “Престолието” са от това време; а също манастир край село Бегуновци от който са запазени само легендата и вратите от черковния олтар. Не се знае точно от кога са Кривоношкия и Черногорският манастири.
През 1382г. Султан Мурад завзема София, в същата година е покорено и Граово. Но в това няма нищо непонятно, та през Граово минават пътищата за Сърбия. Единият от Перник през София, по-обиколният е от Брезник през Ракита – Сливница - Цариброд и т.н. Поради географските особености значителна част от земите на Граово съхраняват своята етнографска самобитност. В първите векове на османското владичество местното население се ползва с войнушки статут. Положението се влошава след 16 век, когато империята води поредица неуспешни войни. А от втората половина на 18 и особено в началото на 19 век Граовци са подложени на непрестанни репресии от страна на кърджалиите. Най-известния местен кърджалия е Кара Феиз, който избира Брезник за своя столица, а Граово и Знеполе са неговата империя. След смъртта му го наследява неговият син Али Бег.
Населението на Граово не се примирява така лесно с гнета и от края на 15 век в горите започват да излизат хайдути, които вземат участие във вълненията около походите на Константин и Фружин, Владислав Варненчик, Януш Хуняди. В съседните на Граово Мраката и Знеполе често избухват въстания. Много синове на тези три области вземат участие в борбите за освобождение на Гърция и Сърбия. През 70те години на 19 век в граовско прониква и идеята на Левски. Известно е, че са създадени комитети в Лобош, Кралев дол, Ярловци, Брезник, Трън. През самата Освободителна война е организирано местно опълчение което се присъединява към руските войски и участва в битки при Враня, Власина и Кюстендил.
Когато през 1885г. се разгаря Сръбско – българската война, Брезнишко и Трънско стават арена на едни от най-кървавите сражения.
До Първата световна война Граовци се споменават често при множество работнически стачки: 1906г., 1907г., 1911г. А през 1918г. отново Граово и Мраката са център на войнишкото въстание и в Радомир Райко Даскалов обявява България за република.
Тук прекъсвам историческия преглед на събитията в Граово, защото се страхувам от излишно политизиране, а и поради липсата на достатъчно подкрепена с исторически факти литература.
Както вече споменах в Граово митовете са на особена почит и често изместват реалната действителност. Едва ли има място в цяла България, където Крали Марко да е така чакан гост. Така например често типично природни или физико-географски явления се свързват с легендарния герой. Ако гърми и трещи старите хора твърдят, че Крали Марко отново е ядосан на някой турски поробител, а самите трясъци се дължали на разкъсването на робските вериги. На пътят от село Ноевци за връх Китка има скала, на която от едната страна личат гигантски стъпки както от кон, а от другата е като отрязана. Преданието гласи, че това са стъпки от коня на Крали Марко. Днес дърварите точат там брадвите си и се твърди – на същото място героят острел своята сабя дипленица.
Не по-малко популярна е легендата за войводата Кракра и за двукратната му победа над византийските войски. Няма човек в пернишко, който да не знае как могъщите защитници на крепостта разгромяват византийците, как ги запращат чак в подножието на Голо бърдо и как Струма дни наред текла кървава. От там носи името си Кървавото - мястото под Голо бърдо, точно срещу крепостта Кракра през река Струма(в началото на Перник).
Според друго предание пък пътя за с. Чупетлово по времето на османското иго бил така забулен от гори, че трябвало да се чуят петлите за да се открие селото. Вероятно от там идва името му.
Популярна тема за преданията е тази за заровено богатство. С нея е свързана легендата за дивотинският манастир “Св. Троица”. Предполага се, че той е основан в 10 век от Цар Петър. Самата легенда е за времето на османското нашествие. Тогава преди да бъде опожарен манастира, монасите успели да скрият част от богатствата му. Години наред иманярите търсели тези богатства безуспешно. Един ден “глас Божи” оказал на един дивотинец и жена му точното място. Те натоварили магарето си с инструменти и отишли в манастирището на точно посоченото място, където не с лед дълго открили делва с жълтици. Решили с част от тях да построят манастир. Като се чудели къде, обикаляли с магарето из гората. На едно място то ненадейно спряло, легнало на земята и не се помръднало повече. Точно там бил изграден днешния манастир, а самата местност - наречена Имането.
Забулена в тайнственост е легендата за манастирът “Св. Безсребърници Козма и Дамян” в Църна гора. Според преданието манастирът е съществувал още от времето на Асеневци някъде под връх Китка, един от оцелелите след турското нашествие и бил културен и търговски център на българите в Софийско, Радомирско, Трънско и Граовско. Когато бил основан Пиродският панаир (около 18 век.), тамошните турци немогли да търпят такова съперничество и предизвикали кървав конфликт в деня на храмовия празник на манастира. Сред жертвите бил софийският Митрополит, който умира в землището на село Ярджиловци – днешната Владишка падина.
След това манастирът бил ограбен и разрушен, останките му личат и днес. Тук едното предание се преплита с друго, според което причината за разтурянето било “омърсяването” му от вълчица която се окучила в сградите. През 1819г. на около половин час път от стария манастир в една низина с извор е построен новият манастир. Ктиторите му са поп Здравко и поп Игнат.
Безспорно най-различни и колоритни са легендите за красивия връх Любаш. Като се започне от името – дали ще е на някоя красива Люба, или на някой Любен. Една легенда гласи, че младежи се обзаложили с красива девойка – да пристане на тогова, който я изнесе на върха. Един нещастник успял но издъхнал в последния миг и там бликнал извор. Според друга легенда в кърджалийско време, бандити хванали любимата – Люба, на един младеж. Поставили му условие – да се изкачи на върха с ботуши пълни с нагорещен катран. Влюбеният младеж се изкачил и паднал на върха. Ужасена любимата му се откъснала от похитителите си и когато стигнала горе започнала да го о оплаква. От сълзите и бликнал извор, а пътеката, по която той минал останала завинаги вдлъбната.
Но стига толкоз, ако се заслушаме в легендите и преданията на граовци, може да се изпише една доста дебела книга.
До тук по един или друг повод споменах за множество църкви и манастири. Но мисля си, ако на всяко място, означено като Манастирище в Граово, действително е имало манастир няма ли да се окаже, че то е една малка Света гора. Безспорно обаче, че и днес съществуват много църкви и манастири, които са пазили българщината в трудни времена, които са били огнища на просвета и култура Например Билинският манастир. Според някои манастирът бил основан през Второто българско царство, а според други в ранните векове на османското владичество. Някои учени са на мнение, че църквата му е изографисана от известния Пимен – Зограф. Манастирът не бил подвластен на Цариградската патриаршия, а независим. Негов надзорник бил най-богатият човек в областта. Най-известният игумен в манастира бил Рисанда Богоев от село Бегуновци, непосредствено преди Освобождението. Под неговото ръководство манастирът станал щедър кредитор на задлъжнелите селяни от областта. Но не само това, Рисанда бил истински възрожденец и продължил старата традиция на манастирското училище. В ръкописни книги са запазени имената на 8 учители до 1883г., на следващата година училището е преместено в с. Ярославци.
Същата роля играе и вече споменатият дивотински манастир “Св. Троица”, в който към 1810г. имало килийно училище. А в също и в разрушените средновековни манастири: “Свети Никола Летни” край село Конска, “Св. Николай” край село Бегуновци.
Особен архитектурен и културен паметник е средновековната църква “Св. Георги”. Тя е полу вкопана в скалите на едно малко възвишение на Голо бърдо в с. Студена. Отвън се очертава абсидата с две странични колони, покрити самостоятелно. Северната и южната страна са удължени на запад и така се е оформила аркада. Нагоре стените образуват полу цилиндричен свод. Стенописите са от една и съща живописна школа.
Но в същност по-важно е отношението на граовци към религията, към църквите, манастирите и свещениците. За граовеца свещеникът е свещен в истинския смисъл на думата. Те го уважават, гледат го със страхопочитание и любопитство. Същите чувства ги изпълват, когато прекрачат прага на църквата. Малко са некръстените хора в Граово и се смята за светотатство да влезеш некръстен в църква. Но и самата религия на граовци е по-различна от тази на другите. Те не са фанатизирани, а вярват в един земен Бог, който броди сред хората и следи всяка тяхна постъпка. Колко често ще чуете в Граово: “Бог ще те накаже”, “Бог бави, но не забравя”, “Бог гледа”.Истинският, големият храм на граовци обаче е училището. Да знаете само каква реакция предизвиква думата “уча”. На учещия гледат като на човек, замесен от друго тесто, човек, който трябва да казва и ръководи. Не е чудно, че са имали училища още по време на османското владичество. Истински писмовен център била църквата “Св. Петка” в Брезник. Доказателство за съществуваща стара писмена традиция със старите свещенически фамилии: Попздравковата в село Бегуновци, дала 18 свещеници. Тези стари попски училища, при които един свещеник учи на грамотност един или няколко души, се свързвали със съществуване на манастири и църкви, а от там и на училища.
Ерата на попските и килийните училища завършва в края на 30те години на 19 век. Постепенно се налага програмата и методът на взаимното училище. Такива нови училища възникват в Билинския манастир, манастирът “Св. Троица”, Брезник, Режанци, Бегуновци, Ноевци, Извор, Перник, Ярджиловци, Батановския манастир, Кладница и др. След Освобождението броят на училищата се увеличава. В Перник до 09.09.1944г. функционират 3 гимназии и 3 професионални училища. След това броя на училищата в Граово нараства значително – 103.
Голяма роля за образованието или за общата култура на хората, както на всякъде в България, имат читалищата. Читалищното дело е особено застъпено непосредствено преди Освобождението. Най-вероятно първото читалище в Граово е учредено в с. Брезник, в предвид сведенията за широката дейност, която развива брезнишката община.Споменавам читалищата като една от институциите на образованието, защото неговата роля се променя във времето, но винаги - от своето създаване до днес, е имало ролята на светилище на знанието. Ако преди Освобождението то събира хората, за да им четат (или сами да четат), то по-късно през годините сбирките са вече за изучаване на : народни песни и танци, отново за четене, в по-ново време модерни танци,балет, бойни изкуства, в по-малка част чужди обичаи като икебана или чайната церемония. Тук разбира се не забравяме и богатите библиотеки, които особено след 09.09.1944г. се увеличават до 208.
Но най-големият учител за граовци винаги са били и си остават семейството и животът. Опитът, обичаите, нравите, които човек научава в семейството си може би никъде не са така важни както в Граово. Може би никъде другаде няма да чуете така често и така категорично да се казва: “така са ме учили в къщи!”. Ето как най-важните учители се явяват бабите, дядовците, майките и бащите. Да вярно е, че навсякъде те учат децата си, но никъде децата не помнят наученото толкова дълго и точно както в Граово. А най-важният урок, който научават децата е, че най-ценното се научава от живота, от практиката.
Дотук очертах в известна степен ценностите на граовци, цялостната картина на ценностната система се вижда първо в бита. В своето ежедневие граовци влагат вижданията си за живота, естетическото си усещане. Най-важното за тези хора е как изглеждат. “По дрехите посрещат …”, нали така беше казал народа, е тук наистина посрещат по дрехите. Които първо трябва да са чисти и да стоят на човека добре – “да му прилягат”. Нека си представим само онези напети момци с бели ментета и беневреци, с широкия червен пояс, с калпак от най-хубавата агнешка кожа и мераклийски направени цървули.
Истински шедьоври на народното изкуство безспорно са женските дрехи – литаците. Първо искам да кажа, че женският костюм в Граово се състои от няколко части, всяка от които по-важна: литак, кошуля(риза, носена под литака), ошвица(кърпа за нагръдник), паралента(кърпа за главата), тканица(пъстроцветен колан) и шарени чорапи. Литаците си граовки везали с голяма любов и по всички правила на естетиката, главно със сърма, гайтани и маниста. Везана била и кошулята, като везмото се разполага по ръкавите, деколтето и в долната част, по краищата се зашивали ръчно изплетени дантели. Такива се поставяли и на паралентите. Чудни били и чорапите им – плетени дюс, а след това бродирани с растителни орнаменти. Само по описанието непросветеният ще си каже, че от всичката тази шарения сигурно се получава някакъв хаос, но това не е така. Всички везани елементи са от един и същи вид или често се повтаря един мотив, като се внимава за правилното съчетаване на цветовете или казано иначе получава се китка полски цветя, само да гледаш и да не искаш да откъснеш погледа си. Колко е “ръката” граовката личи не само по дрехите й, а и навсякъде в дома от чистотата, подредбата, та чак до украсите: цветя, покривки(за легла, маси, шкафове и скринове), пердета, килими и пътеки. Начинът, по който граовките посрещат гостите си не е просто гостоприемство, това е изкуство. Тя не слага блюдата на масата, тя ги подрежда и винаги ги брои, спазва последователност и внимава да не пропусне нещо. Истинското гостоприемство на граовци, тяхното умение да се веселят, да отдават цялото си същество на празника ще видите на сборовете. Всяко село в Граово си има сбор. В миналото сборовете са били на храмовите празници на църквите или на друг църковен празник . Днес сборовете събират пръснатите на далеч семейства, приятелите. На сбор в Граово не се кани, там всеки е добре дошъл. Казано е: “грехота е на сбор да останеш гладен”, прокълната е къщата, където няма гости. Но голямата веселба започва още в деня преди сбора тогава се весели селото, на сбора се веселят гостите му. На сбора никои не работи, всички обличат най-новите си дрехи, а музиката се чува на километри далеч. Каква музика е това да знаете! Музика за душата в най-първичния смисъл. Песните изобразяват всички области на живота – работата, всекидневието, празниците, смъртта, венчавките и кръщенетата. Който веднъж чуе песните на Граово, никога вече няма да хареса друга песен.
Но недейте си мисли, че граовци само празнуват, те се и трудят и може би трудът е за тях също такъв голям празник както посрещането на гости. И в двете те влагат еднакво много страст.
Традиционно поминъкът в Граово е земеделието, животновъдството. Да знаете само каква гордост има в очите им, когато виждат стада с животни, нивите, подредени като аптека; как се радват на малките на своята “стока”, на нивата която е “родила”. Няма равно обаче и страданието им, когато загубят някое животно, когато градушката “сълца” реколтата. Ще видите сълзите сякъш е загубен скъп приятел или роднина. Ако на някого е чудно от къде идва тази привързаност, ще обясня. Бедна е земята на Граово и всичко, което се ражда, ражда се с труд, мъка и под на челото. Селяните неуморно се грижат за тази своя земя, защото тя ги и храни, и закриля, а и сили им дава. Водата също е малко, може би затова в Граово тя е свещена. Почти до всяко село има по някои извор, наречен света вода. И тук ще се запитаме кой е предвестникът на пролетта в Граово? Кокичето, дрянът? Не - върбата! Едно от първите неща, които малките деца опознават при запознаването си със света, е върбата - тя сочи къде има вода, тя дава прохладна сянка на уморения пътник, най-сетне тя може да топли праз зимата.
Определящи за развитие на икономиката в Граово са пътищата, които го пресичат. Вече споменах за двата пътя за Сърбия. Имало е и пътища за Самоков, Солун, Трън, Джумая, Дупница, Кюстендил. Преди Освобождението граовци се занимават предимно със занаятчийство, а земеделците подготвяли стока за продан. Стоките никога не се задържали за дълго. Реализирали ги било на панаирите, било специално в някои град. Например сиренето си продавали в Джумая, Серес, и Драма. В Радомир, Бурела и Трън пък разпродавали платове и готови дрехи. Разбира се много и донасяли от Самоков – клинци, подкови, сърпове, коси, ножове; от Серес – памук; от Солон – бой, калай, хартия, ориз, маслини; от Пирод и Джомая – вино; от Берковица – сол. В Брезник имало даже еснафски организации – руфети. Непосредствено преди Освобождението започва експлоатацията, макар и примитивна, на един нов отрасъл, които превръща Граово в съвсем ново място – въгледобива. На това място всеки граовец би ми казал, че пропускам най-важния отрасъл - производството на ракия. Изследовател на Граово възкликва в един от трудовите си “Ако казаните за варене на ракия се брояха за фабрики, Брезник би бил най-промишленият град на света”. Не е нужно да обясняваме, защо в Граово след върбите най-почитани са джанките, ябълките и крушите.
След Освобождението нещата в икономическо отношение не се променят много. Разбира се, ако не броим, че от 17.08.1891г. започва усилена експлоатация на въглищните мини в Перник. През 1895г. тук за нуждите на мините за първи път в България е произведен електрически ток. Постепенно работната ръка от цяло Граово и околните му области започва да се съсредоточава в Перник, пръснатото селце се разраства и през 1929г. е обявено за град. А след 09.09.1944г. става и център на тежката промишленост. В Батановци ( Темелково) постепенно се разраства добива на цимент. Земеделието не е изцяло забравено, но не заема такава част от икономическия потенциал на областта.
Комуникацията или информационната дейност в Граово тече на няколко етапа, но на първо място стои езикът, които е водещ при всеки от тях. Първият етап е първичната или локална информация. Тя е на типичния за граовци диалект с подсилени гласни букви в краищата на думите, както и редуциране на някои от съгласните в по-остри, съскащи и усложняващи изговора. Въпреки всичко това в Граово сякаш се е запазил най-цветистият български език, най-чист от чуждици и заемки. Първичната информация се получава ежедневно по седенките, в хановете, на вечеря в семейството, а по-късно с появата на средствата за масова комуникация се осъществява чрез тях. Вторият комуникационен етап е информацията, която пристига “отвън”, тя се разпространява с търговците, пътуващи в други околия, по ежегодните панаири и най-вече на сборове. Последният тип е особената комуникация – мълвата, слухът. Навсякъде мълвата е гибелна за онзи, за когото се разпространява, но в Граово тя остава като прикачена табелка години наред. Има стари родове, които носят името на някое “провинение” на своите прадеди. Това се помни от обществената памет много по-дълго от някое добро дело. Но нека не си мислите, че граовци са злопаметни, напротив. Те помнят доброто повече от всеки друг.
Описвах на дълго и на широко какво е Граово и какви хората му. Разкрих колко много неща са важни за граовци и излиза, че всичко е важно. Но точно такива са те - интересуват се от всичко с цялото си същество и когато се захващат с нещо вършат го с всичките си сили, влагат всичките си умения, знания и опит. Тук хората са точно такива какъвто е и краят им – на големите крайности, на чистите страсти, на истинска наслада от живота, такъв какъвто го правят сами. За да усетите истинския дух на Граово, онзи дух, които е проникнал в хората и можете да ги познаете навсякъде по света, трябва да отидете там. Да се изкачите на Витоша или Любаш, да огледате всичката земя от високо. После да слезете долу при хората, при животните, да обходите една нива, да погледате една река, да подишате въздуха. Само тогава ще разберете, защо:
От Витоша по-високо нема,
От Искъро по-длибоко нема,
От Граово по-убаво нема…
|
източник ТУК
V novata istoriya na Blgariya chesto se kazva, che nashiya region spada km etnografskata grupa SHopi. Tova dalech ne e istinata, nashiya region i zaselnicite po negovite zemi datirat mnogo po-otdavna. Popadnakh na edna kursova rabota v koyato dosta plno e sbrana i sitezirana istoriyata na Graovo i Graovci. Prochetete ya i se gordejjte, che ste Graovci
| Citat: | Ot Vitosha po-visoko nema,
Ot Iskro po-dliboko nema,
Ot Graovo po-ubavo nema,
Ako idem na Vitosha ot km Pernik, posle se obrnem na zad, za da ogledame izvrveniya pt, pred nas shhe iznikne najj-khubavoto myasto na sveta – Graovo.
Geografski to se namira v Kraishheto, v negovite zapadni chasti. Na sever-severoiztok Graovo e ogradeno ot Viskyarskata i Lyulinskata planini, na iztok e Kolosa Vitosha, na yugo-iztok e Golo brdo, ot yug-yugozapad “granicata” markirat CHerna gora (Crna gora) i Lyubash. Rekite YAblanica, Struma i Vladajjska diskretno svrzvat i razdelyat Graovo ot ssednite mu Znepole, Kraishhe (Trnskata kotlovina), Mrakata(Radomirskata kotlovina) i Sofijjskata kotlovina. Dva sa golemite centrove na Graovo - Breznik i Pernik. Mozhe stranno da zvuchi – dva centra, no e taka. Graovect pomni minaloto i go pochita, a tam e slavata na starata stolica Breznik. Sled nachaloto na 20 vek blyaskt mu se zatmnyava i Pernik stava noviyat centr na oblastta, taka do dnes.
Kakto veche spomenakh minaloto e mnogo vazhno za graovci, makar da ne e tolkova geroichna, kakto naprimer tova na Klisura, Karlovo, Batak, Pleven, Trnovo ili pk taka poslovichno kakto na Gabrovo. Minaloto na Graovo e magichesko, izplneno s tajjnstveni legendi i predaniya, istina i lzha taka se preplitat, che dejjstvitelnoto se gubi nyakde, neznajjno kde. I vse pak graovci sa shopi. SHopi ima na mnogo mesta: v sofijjsko “polyanci”; trnsko “znapolci”; pirotsko i nishko “nishavci”; godechko i iskretcko “planinci”; radomirsko “mrakanci”; dupnishko “kekavci”; kyustendilsko “poturnaci”; samokovsko “kusaci”; berkovsko “torlaci”; novoselsko “sharanodreshkovci”; pernishko i breznishko “graovci”. No istinskata istoriya na Graovo zapochva oshhe khilyadoletiya predi shopite, oshhe ot vremeto na neolita. Prvata etnicheska obshhnost, spored uchenite, sa agrianite, predpolaga se, che sa chast ot trakijjskite plemena. Dokazatelstvo za tazi prinadlezhnost sa mnozhestvoto trakijjski grobnici v pernishko i breznishko, sshho ostatcite ot poselishha krajj selata Pribojj i Glbnik, v yuzhnite poli na Brdoto, po Greben v mestnostta sv. Petr pri Goz, vrkh sv. Petr pri Gorna Sekirna, mestnostta Prokopie pri Zavala, Gradishheto pri Noevci, na vrkh Lyubash, na Rebrskata mogila.
Prez prvite desetiletiya na V vek predi KHrista Agrianite sa prisedineni km Odriskata drzhava. V nachaloto na sledvashhiya vek pk popadat pod Makedonska zavisimost i se predpolaga, che vzemat dejjno uchastie v pokhoda na Aleksandr Veliki km Indiya. Dva veka po-ksno sa pokoreni ot rimskite legioni i podlozheni na usilena romanizaciya, a v zemite im se razgrshha usileno stroitelstvo. V selo Begunovci sa otkriti ostanki ot rimski kladenec, pri selo Konska ot rimska vila. Nyakoi ucheni schitat, che starite ptishha sshho sa ot rimsko vreme. Sled razdelyaneto na Rimskata imperiya ostavat v teritoriyata na Vizantiya.
Prez prvata polovina na 7 vek v zemite na Graovo se nastanyavat mnogochisleni slavyanski zaselnici, schita se, che sa chast ot plemenata na strumyanite. Prez 816g. Graovo e prisedineno ot KHan Omurtag km predelite na Blgariya. Postroeni sa mnozhestvo kreposti, a sled pokrstvaneto zapochva izgrazhdane na crkvi i manastiri. Nyakde po tova vreme ot malko selishhe vznikva srednovekovniya ukrepen Pernik. V apokrifniya razkaz “Skazanieto na otec Isaya” se spomenava i osnovavaneto na grad Breznik zaedno s Nish, Sofiya i Plovdiv, no istoricite schitat tova tvrdenie za nesstoyatelno. V nachaloto na 11 vek naselenieto na Graovo okazva reshitelna sprotiva na vizantijjskite zavoevateli. V borbata sreshhu tyakh se proyavyava vojjvodata Krakra, vladetel na ednoimennata krepost krajj Pernik i na 35 drugi kreposti v regiona. Spored izsledovateli 13 ot tyakh se namirali v Breznishko. I naistina, ako se kachim na Mogilata nad Noevci i obrnem pogled po posoka Pernik, bilata na pochti vsichki vzvisheniya sa goli i do dnes, syakash tam vse oshhe minava pt, kojjto svrzva krepostite. Sshhoto e polozhenieto i ot Brdoto nad Breznik. Taka ot ptichi pogled tezi “ptishha” prilichat na strela, chijjto vrkh e krepostta Krakra.
Prez 1004g. i 1016g. Vasilijj II s mnogobrojjni vojjski bezuspeshno obsazhda Pernik. Krepostta pada edva sled gibelta na cyalata Blgarska drzhava v 1018g.
Prez vizantijjskoto vladichestvo Graovo e obekt na mnogobrojjni nabezi ot strana na normani, uzi, kumani i pechenegi. Osvobodeno e po-ksno ot car Kaloyan i otnovo vliza v predelite na Blgarskata drzhava. Prez 13 i 14 vek tuk kipi usileno stroitelstvo na crkvi i manastiri s unikalna zhivopis. Zapazeni sa: “Sveti Petr” v Greben; “Sv. Nikolajj” v Dolni Romanci; Zemenskata crkva. Okolo razrushenite vitayat tajjstveni legendi. Taka naprimer v Carigrad narichali mestnostta na dneshen Breznik – Sedmoprestolieto, imalo 6 crkvi i manastira Breza manastir. Najj-veroyatno ostankite na crkvite “Sv. Spas“ i “Sv. Petr” i obrochishhata “Sv. Nikola”, “Sv. Dukh”, “Prestolieto” sa ot tova vreme; a sshho manastir krajj selo Begunovci ot kojjto sa zapazeni samo legendata i vratite ot cherkovniya oltar. Ne se znae tochno ot koga sa Krivonoshkiya i CHernogorskiyat manastiri.
Prez 1382g. Sultan Murad zavzema Sofiya, v sshhata godina e pokoreno i Graovo. No v tova nyama nishho neponyatno, ta prez Graovo minavat ptishhata za Srbiya. Ediniyat ot Pernik prez Sofiya, po-obikolniyat e ot Breznik prez Rakita – Slivnica - Caribrod i t.n. Poradi geografskite osobenosti znachitelna chast ot zemite na Graovo skhranyavat svoyata etnografska samobitnost. V prvite vekove na osmanskoto vladichestvo mestnoto naselenie se polzva s vojjnushki statut. Polozhenieto se vloshava sled 16 vek, kogato imperiyata vodi poredica neuspeshni vojjni. A ot vtorata polovina na 18 i osobeno v nachaloto na 19 vek Graovci sa podlozheni na neprestanni represii ot strana na krdzhaliite. Najj-izvestniya mesten krdzhaliya e Kara Feiz, kojjto izbira Breznik za svoya stolica, a Graovo i Znepole sa negovata imperiya. Sled smrtta mu go nasledyava negoviyat sin Ali Beg.
Naselenieto na Graovo ne se primiryava taka lesno s gneta i ot kraya na 15 vek v gorite zapochvat da izlizat khajjduti, koito vzemat uchastie vv vlneniyata okolo pokhodite na Konstantin i Fruzhin, Vladislav Varnenchik, YAnush KHunyadi. V ssednite na Graovo Mrakata i Znepole chesto izbukhvat vstaniya. Mnogo sinove na tezi tri oblasti vzemat uchastie v borbite za osvobozhdenie na Grciya i Srbiya. Prez 70te godini na 19 vek v graovsko pronikva i ideyata na Levski. Izvestno e, che sa szdadeni komiteti v Lobosh, Kralev dol, YArlovci, Breznik, Trn. Prez samata Osvoboditelna vojjna e organizirano mestno oplchenie koeto se prisedinyava km ruskite vojjski i uchastva v bitki pri Vranya, Vlasina i Kyustendil.
Kogato prez 1885g. se razgarya Srbsko – blgarskata vojjna, Breznishko i Trnsko stavat arena na edni ot najj-krvavite srazheniya.
Do Prvata svetovna vojjna Graovci se spomenavat chesto pri mnozhestvo rabotnicheski stachki: 1906g., 1907g., 1911g. A prez 1918g. otnovo Graovo i Mrakata sa centr na vojjnishkoto vstanie i v Radomir Rajjko Daskalov obyavyava Blgariya za republika.
Tuk preksvam istoricheskiya pregled na sbitiyata v Graovo, zashhoto se strakhuvam ot izlishno politizirane, a i poradi lipsata na dostatchno podkrepena s istoricheski fakti literatura.
Kakto veche spomenakh v Graovo mitovete sa na osobena pochit i chesto izmestvat realnata dejjstvitelnost. Edva li ima myasto v cyala Blgariya, kdeto Krali Marko da e taka chakan gost. Taka naprimer chesto tipichno prirodni ili fiziko-geografski yavleniya se svrzvat s legendarniya gerojj. Ako grmi i treshhi starite khora tvrdyat, che Krali Marko otnovo e yadosan na nyakojj turski porobitel, a samite tryasci se dlzhali na razksvaneto na robskite verigi. Na ptyat ot selo Noevci za vrkh Kitka ima skala, na koyato ot ednata strana lichat gigantski stpki kakto ot kon, a ot drugata e kato otryazana. Predanieto glasi, che tova sa stpki ot konya na Krali Marko. Dnes drvarite tochat tam bradvite si i se tvrdi – na sshhoto myasto geroyat ostrel svoyata sabya diplenica.
Ne po-malko populyarna e legendata za vojjvodata Krakra i za dvukratnata mu pobeda nad vizantijjskite vojjski. Nyama chovek v pernishko, kojjto da ne znae kak mogshhite zashhitnici na krepostta razgromyavat vizantijjcite, kak gi zaprashhat chak v podnozhieto na Golo brdo i kak Struma dni nared tekla krvava. Ot tam nosi imeto si Krvavoto - myastoto pod Golo brdo, tochno sreshhu krepostta Krakra prez reka Struma(v nachaloto na Pernik).
Spored drugo predanie pk ptya za s. CHupetlovo po vremeto na osmanskoto igo bil taka zabulen ot gori, che tryabvalo da se chuyat petlite za da se otkrie seloto. Veroyatno ot tam idva imeto mu.
Populyarna tema za predaniyata e tazi za zaroveno bogatstvo. S neya e svrzana legendata za divotinskiyat manastir “Sv. Troica”. Predpolaga se, che tojj e osnovan v 10 vek ot Car Petr. Samata legenda e za vremeto na osmanskoto nashestvie. Togava predi da bde opozharen manastira, monasite uspeli da skriyat chast ot bogatstvata mu. Godini nared imanyarite trseli tezi bogatstva bezuspeshno. Edin den “glas Bozhi” okazal na edin divotinec i zhena mu tochnoto myasto. Te natovarili magareto si s instrumenti i otishli v manastirishheto na tochno posochenoto myasto, kdeto ne s led dlgo otkrili delva s zhltici. Reshili s chast ot tyakh da postroyat manastir. Kato se chudeli kde, obikalyali s magareto iz gorata. Na edno myasto to nenadejjno spryalo, legnalo na zemyata i ne se pomrdnalo poveche. Tochno tam bil izgraden dneshniya manastir, a samata mestnost - narechena Imaneto.
Zabulena v tajjnstvenost e legendata za manastirt “Sv. Bezsrebrnici Kozma i Damyan” v Crna gora. Spored predanieto manastirt e sshhestvuval oshhe ot vremeto na Asenevci nyakde pod vrkh Kitka, edin ot ocelelite sled turskoto nashestvie i bil kulturen i trgovski centr na blgarite v Sofijjsko, Radomirsko, Trnsko i Graovsko. Kogato bil osnovan Pirodskiyat panair (okolo 18 vek.), tamoshnite turci nemogli da trpyat takova spernichestvo i predizvikali krvav konflikt v denya na khramoviya praznik na manastira. Sred zhertvite bil sofijjskiyat Mitropolit, kojjto umira v zemlishheto na selo YArdzhilovci – dneshnata Vladishka padina.
Sled tova manastirt bil ograben i razrushen, ostankite mu lichat i dnes. Tuk ednoto predanie se preplita s drugo, spored koeto prichinata za razturyaneto bilo “omrsyavaneto” mu ot vlchica koyato se okuchila v sgradite. Prez 1819g. na okolo polovin chas pt ot stariya manastir v edna nizina s izvor e postroen noviyat manastir. Ktitorite mu sa pop Zdravko i pop Ignat.
Bezsporno najj-razlichni i koloritni sa legendite za krasiviya vrkh Lyubash. Kato se zapochne ot imeto – dali shhe e na nyakoya krasiva Lyuba, ili na nyakojj Lyuben. Edna legenda glasi, che mladezhi se obzalozhili s krasiva devojjka – da pristane na togova, kojjto ya iznese na vrkha. Edin neshhastnik uspyal no izdkhnal v posledniya mig i tam bliknal izvor. Spored druga legenda v krdzhalijjsko vreme, banditi khvanali lyubimata – Lyuba, na edin mladezh. Postavili mu uslovie – da se izkachi na vrkha s botushi plni s nagoreshhen katran. Vlyubeniyat mladezh se izkachil i padnal na vrkha. Uzhasena lyubimata mu se otksnala ot pokhititelite si i kogato stignala gore zapochnala da go o oplakva. Ot slzite i bliknal izvor, a ptekata, po koyato tojj minal ostanala zavinagi vdlbnata.
No stiga tolkoz, ako se zaslushame v legendite i predaniyata na graovci, mozhe da se izpishe edna dosta debela kniga.
Do tuk po edin ili drug povod spomenakh za mnozhestvo crkvi i manastiri. No mislya si, ako na vsyako myasto, oznacheno kato Manastirishhe v Graovo, dejjstvitelno e imalo manastir nyama li da se okazhe, che to e edna malka Sveta gora. Bezsporno obache, che i dnes sshhestvuvat mnogo crkvi i manastiri, koito sa pazili blgarshhinata v trudni vremena, koito sa bili ognishha na prosveta i kultura Naprimer Bilinskiyat manastir. Spored nyakoi manastirt bil osnovan prez Vtoroto blgarsko carstvo, a spored drugi v rannite vekove na osmanskoto vladichestvo. Nyakoi ucheni sa na mnenie, che crkvata mu e izografisana ot izvestniya Pimen – Zograf. Manastirt ne bil podvlasten na Carigradskata patriarshiya, a nezavisim. Negov nadzornik bil najj-bogatiyat chovek v oblastta. Najj-izvestniyat igumen v manastira bil Risanda Bogoev ot selo Begunovci, neposredstveno predi Osvobozhdenieto. Pod negovoto rkovodstvo manastirt stanal shhedr kreditor na zadlzhnelite selyani ot oblastta. No ne samo tova, Risanda bil istinski vzrozhdenec i prodlzhil starata tradiciya na manastirskoto uchilishhe. V rkopisni knigi sa zapazeni imenata na 8 uchiteli do 1883g., na sledvashhata godina uchilishheto e premesteno v s. YAroslavci.
Sshhata rolya igrae i veche spomenatiyat divotinski manastir “Sv. Troica”, v kojjto km 1810g. imalo kilijjno uchilishhe. A v sshho i v razrushenite srednovekovni manastiri: “Sveti Nikola Letni” krajj selo Konska, “Sv. Nikolajj” krajj selo Begunovci.
Osoben arkhitekturen i kulturen pametnik e srednovekovnata crkva “Sv. Georgi”. Tya e polu vkopana v skalite na edno malko vzvishenie na Golo brdo v s. Studena. Otvn se ochertava absidata s dve stranichni koloni, pokriti samostoyatelno. Severnata i yuzhnata strana sa udlzheni na zapad i taka se e oformila arkada. Nagore stenite obrazuvat polu cilindrichen svod. Stenopisite sa ot edna i sshha zhivopisna shkola.
No v sshhnost po-vazhno e otnoshenieto na graovci km religiyata, km crkvite, manastirite i sveshhenicite. Za graoveca sveshhenikt e sveshhen v istinskiya smisl na dumata. Te go uvazhavat, gledat go ss strakhopochitanie i lyubopitstvo. Sshhite chuvstva gi izplvat, kogato prekrachat praga na crkvata. Malko sa nekrstenite khora v Graovo i se smyata za svetotatstvo da vlezesh nekrsten v crkva. No i samata religiya na graovci e po-razlichna ot tazi na drugite. Te ne sa fanatizirani, a vyarvat v edin zemen Bog, kojjto brodi sred khorata i sledi vsyaka tyakhna postpka. Kolko chesto shhe chuete v Graovo: “Bog shhe te nakazhe”, “Bog bavi, no ne zabravya”, “Bog gleda”.Istinskiyat, golemiyat khram na graovci obache e uchilishheto. Da znaete samo kakva reakciya predizvikva dumata “ucha”. Na ucheshhiya gledat kato na chovek, zamesen ot drugo testo, chovek, kojjto tryabva da kazva i rkovodi. Ne e chudno, che sa imali uchilishha oshhe po vreme na osmanskoto vladichestvo. Istinski pismoven centr bila crkvata “Sv. Petka” v Breznik. Dokazatelstvo za sshhestvuvashha stara pismena tradiciya ss starite sveshhenicheski familii: Popzdravkovata v selo Begunovci, dala 18 sveshhenici. Tezi stari popski uchilishha, pri koito edin sveshhenik uchi na gramotnost edin ili nyakolko dushi, se svrzvali ss sshhestvuvane na manastiri i crkvi, a ot tam i na uchilishha.
Erata na popskite i kilijjnite uchilishha zavrshva v kraya na 30te godini na 19 vek. Postepenno se nalaga programata i metodt na vzaimnoto uchilishhe. Takiva novi uchilishha vznikvat v Bilinskiya manastir, manastirt “Sv. Troica”, Breznik, Rezhanci, Begunovci, Noevci, Izvor, Pernik, YArdzhilovci, Batanovskiya manastir, Kladnica i dr. Sled Osvobozhdenieto broyat na uchilishhata se uvelichava. V Pernik do 09.09.1944g. funkcionirat 3 gimnazii i 3 profesionalni uchilishha. Sled tova broya na uchilishhata v Graovo narastva znachitelno – 103.
Golyama rolya za obrazovanieto ili za obshhata kultura na khorata, kakto na vsyakde v Blgariya, imat chitalishhata. CHitalishhnoto delo e osobeno zastpeno neposredstveno predi Osvobozhdenieto. Najj-veroyatno prvoto chitalishhe v Graovo e uchredeno v s. Breznik, v predvid svedeniyata za shirokata dejjnost, koyato razviva breznishkata obshhina.Spomenavam chitalishhata kato edna ot instituciite na obrazovanieto, zashhoto negovata rolya se promenya vv vremeto, no vinagi - ot svoeto szdavane do dnes, e imalo rolyata na svetilishhe na znanieto. Ako predi Osvobozhdenieto to sbira khorata, za da im chetat (ili sami da chetat), to po-ksno prez godinite sbirkite sa veche za izuchavane na : narodni pesni i tanci, otnovo za chetene, v po-novo vreme moderni tanci,balet, bojjni izkustva, v po-malka chast chuzhdi obichai kato ikebana ili chajjnata ceremoniya. Tuk razbira se ne zabravyame i bogatite biblioteki, koito osobeno sled 09.09.1944g. se uvelichavat do 208.
No najj-golemiyat uchitel za graovci vinagi sa bili i si ostavat semejjstvoto i zhivott. Opitt, obichaite, nravite, koito chovek nauchava v semejjstvoto si mozhe bi nikde ne sa taka vazhni kakto v Graovo. Mozhe bi nikde drugade nyama da chuete taka chesto i taka kategorichno da se kazva: “taka sa me uchili v kshhi!”. Eto kak najj-vazhnite uchiteli se yavyavat babite, dyadovcite, majjkite i bashhite. Da vyarno e, che navsyakde te uchat decata si, no nikde decata ne pomnyat nauchenoto tolkova dlgo i tochno kakto v Graovo. A najj-vazhniyat urok, kojjto nauchavat decata e, che najj-cennoto se nauchava ot zhivota, ot praktikata.
Dotuk ochertakh v izvestna stepen cennostite na graovci, cyalostnata kartina na cennostnata sistema se vizhda prvo v bita. V svoeto ezhednevie graovci vlagat vizhdaniyata si za zhivota, esteticheskoto si useshhane. Najj-vazhnoto za tezi khora e kak izglezhdat. “Po drekhite posreshhat …”, nali taka beshe kazal naroda, e tuk naistina posreshhat po drekhite. Koito prvo tryabva da sa chisti i da stoyat na choveka dobre – “da mu prilyagat”. Neka si predstavim samo onezi napeti momci s beli menteta i benevreci, s shirokiya cherven poyas, s kalpak ot najj-khubavata agneshka kozha i meraklijjski napraveni crvuli.
Istinski sheduovri na narodnoto izkustvo bezsporno sa zhenskite drekhi – litacite. Prvo iskam da kazha, che zhenskiyat kostyum v Graovo se sstoi ot nyakolko chasti, vsyaka ot koito po-vazhna: litak, koshulya(riza, nosena pod litaka), oshvica(krpa za nagrdnik), paralenta(krpa za glavata), tkanica(pstrocveten kolan) i shareni chorapi. Litacite si graovki vezali s golyama lyubov i po vsichki pravila na estetikata, glavno ss srma, gajjtani i manista. Vezana bila i koshulyata, kato vezmoto se razpolaga po rkavite, dekolteto i v dolnata chast, po kraishhata se zashivali rchno izpleteni danteli. Takiva se postavyali i na paralentite. CHudni bili i chorapite im – pleteni dyus, a sled tova brodirani s rastitelni ornamenti. Samo po opisanieto neprosveteniyat shhe si kazhe, che ot vsichkata tazi shareniya sigurno se poluchava nyakakv khaos, no tova ne e taka. Vsichki vezani elementi sa ot edin i sshhi vid ili chesto se povtarya edin motiv, kato se vnimava za pravilnoto schetavane na cvetovete ili kazano inache poluchava se kitka polski cvetya, samo da gledash i da ne iskash da otksnesh pogleda si. Kolko e “rkata” graovkata lichi ne samo po drekhite jj, a i navsyakde v doma ot chistotata, podredbata, ta chak do ukrasite: cvetya, pokrivki(za legla, masi, shkafove i skrinove), perdeta, kilimi i pteki. Nachint, po kojjto graovkite posreshhat gostite si ne e prosto gostopriemstvo, tova e izkustvo. Tya ne slaga blyudata na masata, tya gi podrezhda i vinagi gi broi, spazva posledovatelnost i vnimava da ne propusne neshho. Istinskoto gostopriemstvo na graovci, tyakhnoto umenie da se veselyat, da otdavat cyaloto si sshhestvo na praznika shhe vidite na sborovete. Vsyako selo v Graovo si ima sbor. V minaloto sborovete sa bili na khramovite praznici na crkvite ili na drug crkoven praznik . Dnes sborovete sbirat prsnatite na dalech semejjstva, priyatelite. Na sbor v Graovo ne se kani, tam vseki e dobre doshl. Kazano e: “grekhota e na sbor da ostanesh gladen”, proklnata e kshhata, kdeto nyama gosti. No golyamata veselba zapochva oshhe v denya predi sbora togava se veseli seloto, na sbora se veselyat gostite mu. Na sbora nikoi ne raboti, vsichki oblichat najj-novite si drekhi, a muzikata se chuva na kilometri dalech. Kakva muzika e tova da znaete! Muzika za dushata v najj-prvichniya smisl. Pesnite izobrazyavat vsichki oblasti na zhivota – rabotata, vsekidnevieto, praznicite, smrtta, venchavkite i krshhenetata. Kojjto vednzh chue pesnite na Graovo, nikoga veche nyama da kharesa druga pesen.
No nedejjte si misli, che graovci samo praznuvat, te se i trudyat i mozhe bi trudt e za tyakh sshho takv golyam praznik kakto posreshhaneto na gosti. I v dvete te vlagat ednakvo mnogo strast.
Tradicionno pominkt v Graovo e zemedelieto, zhivotnovdstvoto. Da znaete samo kakva gordost ima v ochite im, kogato vizhdat stada s zhivotni, nivite, podredeni kato apteka; kak se radvat na malkite na svoyata “stoka”, na nivata koyato e “rodila”. Nyama ravno obache i stradanieto im, kogato zagubyat nyakoe zhivotno, kogato gradushkata “slca” rekoltata. SHHe vidite slzite syaksh e zaguben skp priyatel ili rodnina. Ako na nyakogo e chudno ot kde idva tazi privrzanost, shhe obyasnya. Bedna e zemyata na Graovo i vsichko, koeto se razhda, razhda se s trud, mka i pod na cheloto. Selyanite neumorno se grizhat za tazi svoya zemya, zashhoto tya gi i khrani, i zakrilya, a i sili im dava. Vodata sshho e malko, mozhe bi zatova v Graovo tya e sveshhena. Pochti do vsyako selo ima po nyakoi izvor, narechen sveta voda. I tuk shhe se zapitame kojj e predvestnikt na proletta v Graovo? Kokicheto, dryant? Ne - vrbata! Edno ot prvite neshha, koito malkite deca opoznavat pri zapoznavaneto si ss sveta, e vrbata - tya sochi kde ima voda, tya dava prokhladna syanka na umoreniya ptnik, najj-setne tya mozhe da topli praz zimata.
Opredelyashhi za razvitie na ikonomikata v Graovo sa ptishhata, koito go presichat. Veche spomenakh za dvata ptya za Srbiya. Imalo e i ptishha za Samokov, Solun, Trn, Dzhumaya, Dupnica, Kyustendil. Predi Osvobozhdenieto graovci se zanimavat predimno ss zanayatchijjstvo, a zemedelcite podgotvyali stoka za prodan. Stokite nikoga ne se zadrzhali za dlgo. Realizirali gi bilo na panairite, bilo specialno v nyakoi grad. Naprimer sireneto si prodavali v Dzhumaya, Seres, i Drama. V Radomir, Burela i Trn pk razprodavali platove i gotovi drekhi. Razbira se mnogo i donasyali ot Samokov – klinci, podkovi, srpove, kosi, nozhove; ot Seres – pamuk; ot Solon – bojj, kalajj, khartiya, oriz, maslini; ot Pirod i Dzhomaya – vino; ot Berkovica – sol. V Breznik imalo dazhe esnafski organizacii – rufeti. Neposredstveno predi Osvobozhdenieto zapochva eksploataciyata, makar i primitivna, na edin nov otrasl, koito prevrshha Graovo v svsem novo myasto – vgledobiva. Na tova myasto vseki graovec bi mi kazal, che propuskam najj-vazhniya otrasl - proizvodstvoto na rakiya. Izsledovatel na Graovo vzklikva v edin ot trudovite si “Ako kazanite za varene na rakiya se broyakha za fabriki, Breznik bi bil najj-promishleniyat grad na sveta”. Ne e nuzhno da obyasnyavame, zashho v Graovo sled vrbite najj-pochitani sa dzhankite, yablkite i krushite.
Sled Osvobozhdenieto neshhata v ikonomichesko otnoshenie ne se promenyat mnogo. Razbira se, ako ne broim, che ot 17.08.1891g. zapochva usilena eksploataciya na vglishhnite mini v Pernik. Prez 1895g. tuk za nuzhdite na minite za prvi pt v Blgariya e proizveden elektricheski tok. Postepenno rabotnata rka ot cyalo Graovo i okolnite mu oblasti zapochva da se ssredotochava v Pernik, prsnatoto selce se razrastva i prez 1929g. e obyaveno za grad. A sled 09.09.1944g. stava i centr na tezhkata promishlenost. V Batanovci ( Temelkovo) postepenno se razrastva dobiva na ciment. Zemedelieto ne e izcyalo zabraveno, no ne zaema takava chast ot ikonomicheskiya potencial na oblastta.
Komunikaciyata ili informacionnata dejjnost v Graovo teche na nyakolko etapa, no na prvo myasto stoi ezikt, koito e vodeshh pri vseki ot tyakh. Prviyat etap e prvichnata ili lokalna informaciya. Tya e na tipichniya za graovci dialekt s podsileni glasni bukvi v kraishhata na dumite, kakto i reducirane na nyakoi ot sglasnite v po-ostri, sskashhi i uslozhnyavashhi izgovora. Vpreki vsichko tova v Graovo syakash se e zapazil najj-cvetistiyat blgarski ezik, najj-chist ot chuzhdici i zaemki. Prvichnata informaciya se poluchava ezhednevno po sedenkite, v khanovete, na vecherya v semejjstvoto, a po-ksno s poyavata na sredstvata za masova komunikaciya se osshhestvyava chrez tyakh. Vtoriyat komunikacionen etap e informaciyata, koyato pristiga “otvn”, tya se razprostranyava s trgovcite, ptuvashhi v drugi okoliya, po ezhegodnite panairi i najj-veche na sborove. Posledniyat tip e osobenata komunikaciya – mlvata, slukht. Navsyakde mlvata e gibelna za onzi, za kogoto se razprostranyava, no v Graovo tya ostava kato prikachena tabelka godini nared. Ima stari rodove, koito nosyat imeto na nyakoe “provinenie” na svoite pradedi. Tova se pomni ot obshhestvenata pamet mnogo po-dlgo ot nyakoe dobro delo. No neka ne si mislite, che graovci sa zlopametni, naprotiv. Te pomnyat dobroto poveche ot vseki drug.
Opisvakh na dlgo i na shiroko kakvo e Graovo i kakvi khorata mu. Razkrikh kolko mnogo neshha sa vazhni za graovci i izliza, che vsichko e vazhno. No tochno takiva sa te - interesuvat se ot vsichko s cyaloto si sshhestvo i kogato se zakhvashhat s neshho vrshat go s vsichkite si sili, vlagat vsichkite si umeniya, znaniya i opit. Tuk khorata sa tochno takiva kakvto e i krayat im – na golemite krajjnosti, na chistite strasti, na istinska naslada ot zhivota, takv kakvto go pravyat sami. Za da usetite istinskiya dukh na Graovo, onzi dukh, koito e proniknal v khorata i mozhete da gi poznaete navsyakde po sveta, tryabva da otidete tam. Da se izkachite na Vitosha ili Lyubash, da ogledate vsichkata zemya ot visoko. Posle da slezete dolu pri khorata, pri zhivotnite, da obkhodite edna niva, da pogledate edna reka, da podishate vzdukha. Samo togava shhe razberete, zashho:
Ot Vitosha po-visoko nema,
Ot Iskro po-dliboko nema,
Ot Graovo po-ubavo nema…
|
iztochnik TUK |
_________________
Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си.
Selected member of:"Templar Knights Orden" |
|
|
|
|
 |
|
| Пуснато на:
Чет Юли 03, 2008 1:39 pm
|
|
|
Манияк
Регистриран на: 04 Юни 2008
Мнения: 80
|
|
Хареса ми.
P.S.
ще си получиш бирата
KHaresa mi.
P.S.
shhe si poluchish birata |
_________________
 |
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Чет Юли 03, 2008 2:11 pm
|
|
|
Администратор
Регистриран на: 18 Фев 2007
Мнения: 621
Местожителство: Перник
|
|
Много добра статия, ще посъберем още подобни и ще ги наредим по сайта. Това е много полезна информация.
Mnogo dobra statiya, shhe posberem oshhe podobni i shhe gi naredim po sajjta. Tova e mnogo polezna informaciya. |
_________________
Поздрави,
Миглен Евлогиев |
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Чет Юли 03, 2008 2:28 pm
|
|
|
Манияк
Регистриран на: 04 Юни 2008
Мнения: 80
|
|
| Miglen написа: | | Много добра статия, ще посъберем още подобни и ще ги наредим по сайта. Това е много полезна информация. |
А с бира няма ли да черпиш
| Miglen napisa: | | Mnogo dobra statiya, shhe posberem oshhe podobni i shhe gi naredim po sajjta. Tova e mnogo polezna informaciya. |
A s bira nyama li da cherpish |
_________________
|
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Чет Юли 03, 2008 4:15 pm
|
|
|
Администратор
Регистриран на: 18 Фев 2007
Мнения: 621
Местожителство: Перник
|
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Пет Юли 04, 2008 8:10 am
|
|
|
Манияк
Регистриран на: 04 Юни 2008
Мнения: 80
|
|
Не знам - организирайте нещо...
в тези жеги 
Ne znam - organizirajjte neshho...
v tezi zhegi |
_________________
|
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Пет Юли 04, 2008 9:55 am
|
|
|
Манияк
Регистриран на: 04 Май 2008
Мнения: 65
Местожителство: Мошино/София Б-19
|
|
Вие тук само на бири го обърнахте  Няма лошо - ще пием бири и със и без статии.  Аз си ги пия де 
Vie tuk samo na biri go obrnakhte Nyama losho - shhe piem biri i ss i bez statii. Az si gi piya de |
_________________
Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си.
Selected member of:"Templar Knights Orden" |
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Пет Дек 19, 2008 12:13 am
|
|
|
Новопостъпил
Регистриран на: 19 Дек 2008
Мнения: 1
|
|
Браво на този които е написал тази статия!!!! Наистина много от нещата които са написани тук не се знаят от повечето хора,аз се радвам че има такава статия в която се пише за миналото на нашия град,това е гордо....трябва да има повече хора като вас!!!
Bravo na tozi koito e napisal tazi statiya!!!! Naistina mnogo ot neshhata koito sa napisani tuk ne se znayat ot povecheto khora,az se radvam che ima takava statiya v koyato se pishe za minaloto na nashiya grad,tova e gordo....tryabva da ima poveche khora kato vas!!! |
_________________
|
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Пон Фев 23, 2009 5:59 pm
|
|
|
Новопостъпил
Регистриран на: 23 Фев 2009
Мнения: 1
|
|
Това е именно само една курсова работа на един ученик или студент, който освен, че е явно неграмотен, а и чете и пише избирателно! Когато прочетох, че цимента се ДОБИВА в батановци всичко ми стана ясно!!!
Граовците са Българи, а не траки! Всички опити за припознаване на българските обичаи и култура с тракийските са безмислени, защото много скоро истината за това кои са били прабългарите ще се знае!
Ето какво конкретно казва Теофилакт Охридски, византийският архиепископ на Цяла България: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва (на или без на ?) кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец. И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от старата Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна”
www.surva-bg.com
SURVA
Tova e imenno samo edna kursova rabota na edin uchenik ili student, kojjto osven, che e yavno negramoten, a i chete i pishe izbiratelno! Kogato prochetokh, che cimenta se DOBIVA v batanovci vsichko mi stana yasno!!!
Graovcite sa Blgari, a ne traki! Vsichki opiti za pripoznavane na blgarskite obichai i kultura s trakijjskite sa bezmisleni, zashhoto mnogo skoro istinata za tova koi sa bili prablgarite shhe se znae!
Eto kakvo konkretno kazva Teofilakt Okhridski, vizantijjskiyat arkhiepiskop na Cyala Blgariya: “.... kogato toya narod (avarite) se iztegli, dojjde drug, oshhe po-bezzakonen i svirep, taka narechenite blgari, ot skitskite predeli; tojj kato premina prez rekata, narechena Istr (Dunav), dojjde kato tezhk bich, izpraten ot Boga vrkhu zapadnite kraishha (na imperiyata). Te ne poznavakha imeto na KHrista i ss skitskoto si nevezhestvo sluzhekha na Slnceto, Mesechinata i drugi zvezdi. Imashe i takiva, koito prinasyakha zhertva (na ili bez na ?) kucheta. Dotolkova se beshe pomrachilo tyakhnoto bezumno srce, che pochitakha tvarite, vmesto tekhniya tvorec. I ponezhe pokrikha cyalata ilirska strana, starata Makedoniya, dori do grada Solun i chast ot starata Trakiya, imenno okolo Borujj (Stara Zagora), kazvam i Filipopol (Plovdiv), kakto i planinskite do tyakh mestnosti, te se nastanikha kato sshhinski zhiteli na taya strana”
www.surva-bg.com
SURVA |
_________________
|
|
|
|
|
|
|
| Пуснато на:
Пон Мар 09, 2009 9:28 am
|
|
|
Манияк
Регистриран на: 18 Юни 2008
Мнения: 60
Местожителство: Pernik
|
|
Браво, чудесна статия!
Bravo, chudesna statiya! |
_________________
feyata |
|
|
|
|
|
|
|
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа |
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
